вторник, 7 септември 2010 г.

Градината...

Летен, почти есенен следобед в градината.
Вдъхвам аромата на току-що откъснатите стръкове трева, израсли в процепите на каменната пътека. Зрелият цвят на малините се разлива в следобедната светлина... тъмно, наситено червено-розово като алената кръв на царицата с вретено. Изсъхналата лавандула надига към небето цветове и налива от пурпурния вятър в пазвата си. Подреждам камъчетата между сенките на сиво-зелените листа, плъзнали по земята като пепеляви реки. Слънцето клюмва глава зад керемидения хълм...
Гласът й се надига над черните, опушени от зимната топлина комини и напомня за себе си...