вторник, 7 септември 2010 г.

Градината...

Летен, почти есенен следобед в градината.
Вдъхвам аромата на току-що откъснатите стръкове трева, израсли в процепите на каменната пътека. Зрелият цвят на малините се разлива в следобедната светлина... тъмно, наситено червено-розово като алената кръв на царицата с вретено. Изсъхналата лавандула надига към небето цветове и налива от пурпурния вятър в пазвата си. Подреждам камъчетата между сенките на сиво-зелените листа, плъзнали по земята като пепеляви реки. Слънцето клюмва глава зад керемидения хълм...
Гласът й се надига над черните, опушени от зимната топлина комини и напомня за себе си...

1 коментара:

котаряна каза...

малини и лавандула..
сънувани и почти открити. спотайващи се в шубрака
.
.
клони шубраци
и малинови храсти
обгръщат твоя земен
правоъгълник.
цветя и роза
слънчогледи
и всичките листа ошубили
малкото парче земя
останало за теб
останало от теб.
и тази мисъл -
сън си бил
и някаква измислица
(какво прекрасно въображение
значи имала съм).
няма юли.
от днес насетне -
година с единайсет месеца
.
11.09

Публикуване на коментар