неделя, 12 декември 2010 г.

глава пълна с облаци

усещането за неделя е винаги изпълнено с тишина.
неделя е повече зимата отколкото лятото
лятото е петък вечер, топлината и светлините и хората. насищане на живот.
неделя е зима.
зимата е неделя.
лекото смрачаване привечер или в моментите когато очакваш всеки миг да завали сняг.
как измръзват пръстите ти докато простираш неделната пералня.
закуската в дванайсет и обедите към пет.
някаква носталгичност към петъчните вечери.
към лятото.
ала само за малко.
и следобедните сънища, които понякога са толкова объркани и осветени
като скъсана филмова лента
като глава изпълнена с облаци

вторник, 7 септември 2010 г.

Градината...

Летен, почти есенен следобед в градината.
Вдъхвам аромата на току-що откъснатите стръкове трева, израсли в процепите на каменната пътека. Зрелият цвят на малините се разлива в следобедната светлина... тъмно, наситено червено-розово като алената кръв на царицата с вретено. Изсъхналата лавандула надига към небето цветове и налива от пурпурния вятър в пазвата си. Подреждам камъчетата между сенките на сиво-зелените листа, плъзнали по земята като пепеляви реки. Слънцето клюмва глава зад керемидения хълм...
Гласът й се надига над черните, опушени от зимната топлина комини и напомня за себе си...

неделя, 4 юли 2010 г.

Идеите

Понякога най-хубавите идеи и вдъхновения идват при нас точно когато заспиваме.
И колкото и да се опитваме да ги запомним като ги повтаряме и повтаряме, когато на сутринта си кажем думите нещо нищо не е същото.
Ричард Бах беше писал за Феята на Идеите в книгата си "Едно".
[Ние получаваме идеите си, когато сме дълбоко заспали или когато сме се събудили току-що и още едва виждаме, за да пишем.]

Така онзиден точно изведнъж си припомням, точно като сън, как преди няколко вечери, вече заспиваща, написах нещо на телефона си.
И съвсем, ама съвсем като сън забравих.
Днес се сетих да погледна и ето какво...

.както била съм невидима изведнъж сякаш навсякъде има ме.

И не е толкова в думите, колкото в усещането, че е точно така. Другите да те виждат така, както ти ги виждаш. И да си там, наистина да си там.

сряда, 19 май 2010 г.

спориш ли със мен
или чувам дъжда как капе в косите ми...

вторник, 4 май 2010 г.

come back..

Да, без знанието на главното джуджевеликан, преоблякох нашия малък запустял дом в нова дрешка от http://violetfog.blogspot.com Какаово и сънувано :)

И мисля съвсем да пробудя с разтъркване на очи и продухване на прахта с.. една котешка история


котешко носле

разстила покривката - котешко носле
приглажда гънките ала ах!
с нокът закача една бримка и черевеното конче
се заплита около малкия й пръст като лъч лунен

по кадифената й козина-кожа
преминава лек гъдел промъркване
свиване на миглите и затваряне на очите
докато мяука

после пристъпя леко промушва се
между краката на столовете и хората
посреща с поглед отминава с усмивка
и помахва с лапа от далечината

*

и.. за произхода на думите..